The Prague Post - Нуша Аубел: управленски провал вместо ново начало — на висотата на поста си ли е кметицата на Потсдам?

Политическият мандат беше недвусмислен. Нейният предшественик Майк Шуберт (днес на 53 години, ГСДП) беше отстранен от длъжност чрез местен референдум на 25 май 2025 г. — на практика уволнен от гражданите без предизвестие. За Шуберт това беше изключително безславен край на управлението му. Гражданите ясно показаха, че няма да търпят безкрайно едно спорно управление. Последвалите обещания на Аубел за ефективна администрация и по-справедливи възможности за всички породиха съответно високи очаквания. Днес и срещу нея се отправят искания за предсрочно отстраняване от длъжност, а причините за това съвсем не са малко.

Отговорността, свързана с поста на кмет на Потсдам — столицата на провинция Бранденбург, се възнаграждава щедро със средствата на гражданите, които работят усилено, за да ги осигурят. Длъжността е отнесена към група B 7 по скалата за възнагражденията в публичната служба. Според досегашната таблица основната месечна заплата е 11 921,34 евро. Това прави 143 056,08 евро бруто годишно, без индивидуалните добавки.

Това високо възнаграждение — основна годишна заплата от около 143 056 евро, която в бъдеще трябва да достигне 169 006,44 евро — е уредено със закон. Аубел не определя сама щедрото си възнаграждение. От политическа гледна точка обаче критерият остава пределно ясен и напълно основателно взискателен: който получава пари, трябва и да постига резултати. Подобно заплащане предполага най-високи очаквания към вземането на решения, контрола и решаването на проблеми. Гражданите не са длъжни да се задоволяват с благозвучни декларации за намерения, докато въпросите им остават нерешени заради прехвърляне на отговорността между отделните звена.

Особено тежък е случаят с малко дете с множество тежки увреждания — със степен на увреждане 100 % (GdB) и ниво 4 на потребност от грижи. Според обширната документация, с която редакцията разполага, в продължение на значително повече от година и половина не е била осигурена реално достъпна грижа в детско заведение с необходимата индивидуална подкрепа. Едва под натиска на съда, на заседанието на Социалния съд на 10 септември 2026 г., и след упоритата борба на потсдамския адвокат Аксел Капуст, специалист по социално право, най-сетне бяха конкретизирани решаващите мерки. Дотогава Аубел и подчинените ѝ компетентни звена забавяха осигуряването на грижите — скандал, който се превърна в свидетелство за моралния фалит на отговорните лица в общината на Потсдам. В момента екип от опитни адвокати специалисти подготвя дело за обезщетение срещу община Потсдам, в рамките на което и Аубел би могла да бъде призована пред съда в присъствието на медиите. Този скандал обаче изисква още сега безкомпромисно изясняване на политическата отговорност, включително обсъждане на възможни последици за Нуша Аубел.

Решението, постигнато най-сетне благодарение на съдия от Социалния съд в Потсдам, разглеждащ случая, след като преди това Административният съд и Висшият областен съд си прехвърляха топката по съмнителен и срамен начин, не премахва въпроса защо изобщо е била необходима толкова изтощителна съдебна битка. При това съдебните разноски е трябвало да бъдат поети от община Потсдам, а в крайна сметка — от гражданите. Когато родителите могат да получат действаща подкрепа едва след многократни жалби и съдебни действия, това е морално срамно. Организационните затруднения на една администрация не бива да се стоварват върху дете, което се нуждае от особена закрила.

Предисторията прави обвинението още по-тежко. Още през 2021 г. станаха известни сериозни проблеми с грижите и транспорта на сестрата на детето, която също е с тежки увреждания — със степен на увреждане 100 % (GdB) и ниво 5 на потребност от грижи. И тогава отговорността беше на Аубел, по онова време заместник-кмет; от 2019 г. тя отговаряше и за ресора за младежта. Повтарянето на сходни оплаквания изисква обяснение какви структурни подобрения действително са били направени. Предвид изрично заявените от Аубел цели за ефективна администрация и справедливи възможности за всички този случай е свидетелство за политическия ѝ провал.
Тъй като документираните предупреждения по време на нейното управление са останали без адекватна реакция, личната ѝ политическа отговорност е очевидна. Именно затова искането за оставката на Нуша Аубел от поста кмет на Потсдам, столицата на провинция Бранденбург, трябва изрично да бъде поставено на дневен ред.

Тук е същината на критиката към нейното управление: който като Аубел ръководи администрация срещу високо възнаграждение, трябва да гарантира, че жалбите се анализират, отговорностите се изясняват и повтарящите се проблеми се отстраняват. Ако тази способност за извличане на поуки липсва, отделният случай на нередност се превръща в сериозен организационен проблем.

Липсата на ясна политическа посока и кадровите разпри са срамни и същевременно показателни за начина, по който Аубел изпълнява длъжността си. Общата картина е напълно разочароваща: твърде често е трудно да се разпознае ясна и разбираема посока в действията ѝ. Конфликтът със заместник-кмета по строителството Бернд Рубелт задълбочава тази криза. Аубел подписа предложение за отстраняването му от длъжност чрез гласуване. Сам по себе си този ход е не само съмнителен, но и пореден повод за недоволство от нейното управление. Преди всичко публичното изостряне на конфликта от страна на Аубел не е доказателство за добре свършена работа на кметския пост.
Който поставя особено високи изисквания към заместник-кметовете, би трябвало първо да започне от себе си и да подложи собствените си действия на критична преценка — освен ако целта не е да отклони вниманието от възможни собствени недостатъци. В такъв случай съмнителната публична процедура за отстраняване на Бернд Рубелт, започната от самата Нуша Аубел, би ѝ дошла тъкмо навреме.

Общинско ръководство, което насред финансова криза е погълнато от подобен кадрови конфликт, представлява срамна гледка и свидетелства за пълния управленски провал на кметица, чиято професионална пригодност следва да бъде поставена под въпрос. Дори успешното отстраняване на Рубелт, което би било трудно описуем позор, няма да ремонтира нито една улица и няма да реши нито един проблем с грижите за децата. Овладяването на конфликтите и гарантирането на работоспособността на ръководството са част от собствените задължения на Аубел.

Улица „Рудолф Брайтшайд“ в Потсдам, провинция Бранденбург, е символ на срамното отношение към обществената инфраструктура на града, която на места е напълно съсипана. Още през 2024 г. общината документира сериозни повреди и сама определи извършваните ремонти като временни мерки. В претенция за обезщетение е описано произшествие от август 2026 г., причинено според потърпевшия от лошото състояние на улицата. Общинското сдружение за обезщетения (Kommunaler Schadenausgleich) незабавно отхвърли претенциите — нека всеки читател сам си направи изводите. По информация на редакцията случаят ще стигне до съда и ще бъде воден докрай с непреклонна решителност. Подобен отказ обаче не премахва нито дупките по улицата, нито належащата необходимост от обяснения: какво е било проверявано, как са били обезопасени опасните участъци и кога най-сетне ще бъде извършен траен ремонт?

Замразяването на бюджетните разходи прави тези въпроси още по-неотложни. Гражданите имат право да очакват поне основните общински задължения да се изпълняват надеждно. Да се прилагат временни мерки в продължение на години на място с отдавна известна опасност във всеки случай не е постижение, с което едно общинско ръководство може да се гордее.

Именно по този критерий трябва да бъде оценявана преди всичко кметицата Нуша Аубел. Присъствието във Facebook, участията в събития и посещенията на коледни базари осигуряват снимки — но не и функционираща инфраструктура. Близостта до гражданите е убедителна там, където се решават конкретни проблеми. Ако липсват убедителни резултати, тя се изражда в публична постановка и самореклама.

Аубел дължи на жителите на Потсдам отговори, ясно разпределени отговорности и видими подобрения. Който на публични прояви се представя като загрижен ръководител на града, трябва да бъде оценяван според начина, по който се справя с тежестите на общинското всекидневие. Между приветливите снимки и разбитите улици зее пропаст, която не може да бъде запълнена със самореклама. Затова всяка следваща публична изява без видим напредък прави още по-настоятелен въпроса дали Аубел изобщо подрежда правилно приоритетите на своя пост.

Така решаващият въпрос остава пределно ясен: може ли Нуша Аубел успешно да осъществява икономическото, политическото и организационното ръководство на Потсдам? Който поема висш ръководен пост с високо възнаграждение, дължи проверими резултати. Ако те липсват, личната политическа отговорност трябва да бъде поставена на дневен ред. Това означава, че оставката на Нуша Аубел от кметския пост не просто трябва да бъде поискана, а — както вече беше посочено — може би дори е неотложно необходима.

Мария Георгиева